7 причини детето да не може да се справи само с домашните

Родителите на малките ученици знаят колко неохотно те сядат да пишат домашни. Особено ако имат допълнителни натоварвания като музика, спортни секции, езици.
Какво трябва да направите, за да накарате детето си да си пише домашните само?

Ако редвоно пропуска за си напрви домашните, това означава, че има причина.
Някои от тях  анализира педагогът Лариса Деменко.

1. Малкият ученик още не е „излязъл“ от режим на игра

Момченце, което си играе с динозавър. Снимка: Shutterstock

По правило това са деца от 1-2 клас. В училище учебният процес се организира от учителя. А у дома?
Понякога детето просто не знае какво да прави, за да седне и да си подготви домашното.
В този случай ще му помогнете, ако направите списък със задачи.

Запишете и анализирайте подробно всички действия заедно:

- в колко часа трябва да започнеш да си пишеш домашните?

- какво е необходимо за това - учебник, тетрадка, други канцеларски материали;

- кога да си почиваш - след всеки предмет или след 40 минути час, като в училище.

Колкото по-ярък и подробен е контролният списък, толкова по-лесно и по-бързо детето ще се настрои за уроци.
Можете също така да подготвите отделни списъци за български, математика и четене.

2. Не разбира темата на урок

Това е доста често срещана причина. Например, детето е пропуснало часове поради заболяване или не е могло да разбере урока в час.
Класът вече е преминал към следващата тема, но то изостава.
Попитайте го с какво точно се бори и му помогнете да запълни пропуските в знанията. Ако не знаете как да обясните, интернет може да ви помогне.
В краен случай помолете учителя за помощ.

3. Обемът го плаши

Момиченце, което мисли. Снимка: Shutterstock

Това често се случва при деца, които работят много бавно.
Научете го да си да разделя учебния материал на части и да прави почивки.
По-добре е да работи съсредоточено 15 минути и след това да почива 5 минути.
Предложете му малка игра, за да превключи вниманието си. Например, съгласете се вместо число, което е се дели на 3, да пляска с ръце: 1, 2, пляскане, 4, 5, пляскане и т.н. Потърсете други невропсихологични игри в социалните мрежи, за да се разсейва за кратко и да тренира мозъка си по тема, различна от уроците.

4. Ученето за него е твърде лесно

Това също може да се превърне в проблем: детето просто ще се отегчи от уроците си. Най-добре е да изберете клубове по интереси и допълнителни занимания, които да разширяват познанията му.
Може да разберете, че детето ви не се интересува от ученето ако

- няма проблеми с академичното представяне, но учителят се оплаква, че разсейва и пречи на другите деца в клас;

- бързо и лесно изпълнява задачи, които са му интересни, но отлага, ако предметът или темата не му харесват;

- открито заявява, че му е скучно и , че не научава нищо ново.

5. Детето е прекалено разсеяно

Не може да се концентрира дълго и бързо забравя какво е учил в училище.
В такива случаи родителите наемат учители, които да помогнат с домашните.
Но тук е много по-важно да се установи причината за трудностите и да се насочат усилията към нейното отстраняване - възстановяване на функциите на вниманието, паметта и мисленето.

Най-честите причини за разсеяност са: ниска работоспособност, мислене, което не е формирано според възрастта, импулсивно възприятие, хронични заболявания, забавено развитие.
В тези случаи се замислете и обсъдете с педиатъра менюто на детето, витамините, които приема, огледайте дневния режим, намалете прекомерния стрес и ограничете времето, което прекарва пред телефон, таблет и телевизор.
Също така си струва да се свържете с детски невролог, невропсихолог и офталмолог.

6. Страх от родителите

Децата не говорят директно за това, но в разговор можете да разберете, че често се страхуват от собствените си родители.
Когато възрастните нямат достатъчно търпение, те започват да крещят на детето, да го обиждат, понякога дори стигат до директни заплахи: „Ще ти забраня да гледаш анимационни филми цяла седмица“.
Всичко това се отразява негативно на вниманието.

7. Страх от учителя

Ако учителят се държи надменно, ако засрамва детето пред целия клас, укорява го за грешките му и подчертава неуспехите му, тогава то ще се концентрира трудно. А, когато трябва да излезе на дъската, ще бъде напрегнато.
Всичко това отблъсква децата и превръща ученето в тегоба.

8 стъпки към успеха

Момиченце, което е доволно от резултата. Снимка: Shutterstock
Установеният ред е в основата на самостоятелността.

Как да го постигнете?

1. Настройте се сами. Заредете се с търпение. Ако вие сте напрегнати, това ще се предаде на детето и и ще предизвика съпротива.

2. Подгответе часовник или таймер. Чернови листове, където може бързо да драскате, ако е необходимо. Химикалки, линийки, моливи, учебници. Всичко трябва да е под ръка от самото начало.

3. Измислете заедно „поза на внимание“, тоест действие, което ще върне вниманието на детето към уроците. Например, да поеме дълбоко въздух и мислено да изправи още по-високо глава.

4. Оставете детето си да избере предмет, с който да започне. Хубаво е да има илюзията за свобода на избора („Откъде да започнеш, с български или с математика?“).
Нека детето има свобода. Поканете го да изпие чаша вода и да разтрие ръцете и ушите си. Това активира части от мозъка и обикновено подобрява работата.

5. Прочетете заедно заданието към упражнението. Уверете се, че то го разбира, тоест може лесно да предаде същността му със собствените си думи. Ако е необходимо, дайте пример как трябва да се направи.

6. Начертайте толкова малки кръга на черновата, колкото са задачите. Докато изпълнява задачи, нека детето попва кръговете в черновата. Така ще има физическо усещане за свършена работа.

7. Включете таймера за 20 минути. Сигналът на таймера е важен. Не забравяйте да му давате редовно почивка. Нека пие вода, да хапне пло, за се раздвижи инапрани гимнастика. След 5 минути може да продължи със задачите.
След всяка задача нека само да провери резултата. Ако не вижда грешката, просто му я покажете и му помогнете да я поправи. 

Правилна похвала

Можете да подкрепите ентусиазма на вашето дете със следните фрази:

„Справи се навреме, браво“;

„Днес работи по-бързо от вчера“;

„Можеш да го направиш! Ето свърши част от работата съвсем сам“

Мона Василева